Kid Cudi: Man on the Moon II review

Този албум събираше виртуален прах на харддиска ми повече от година. Пуснах го веднъж, прещраках песните и го забравих. Не ме накефи нещо. А пък Kid Cudi и Mary J. Blige ми пеят: „Don’t play this song” и си викам „хубаво”...

Преди две-три седмици установих, че съм направил голяма грешка. Man on the Moon II: The Legend Of Mr. Rager е уникален албум! Името му навява асоциации по-скоро за филм и наистина, това не е просто сбор от двайсетина песни. Разделен на четири "акта", всяко едно от действията на The Legend of Mr. Rager засяга определен аспект от света на Kid Cudi.



Албумът започва леко и закачливо("Let go, life does get though, no need to stress, hold your back too much...")с песни, които напомнят по стил предишните парчета на Kid Cudi. Постепенно обаче атмосферата става все то мрачна и рапърът малко по малко ни въвежда във неговият проблемен живот. Тук няма да чуете разкази за гангстери и престрелки. Нито пък ще разберете колко много пари има Kid Cudi и как оправя различна жена всяка вечер. Това е нечия друга история.

Man on the Moon II е една мрачна приказка за страховете и комплексите на един млад мъж. В нея Kid Cudi ще ни разкаже за не толкова далечното си минало и препятствията през които е преминал. Ще разберем за пристрастеността му към наркотиците и алкохола, за любовните му разочарования и самотата му. С всяка песен "филмът" става все по-тягостен, достигайки своята кулминация почти към края на албума с песните MANIAC, Mr. Rager и These Worries. В своеобразния епилог виждаме един променен и леко уморен Kid Cudi, който е най-после е готов да загърби проблемното си минало и да продължи напред. На самия финал дори ще зърнем лъч надежда в мислите на рапъра:
"You See I’m Trapped In My Mind
And I Know It’s Crazy
Hey It’s Not That Bad At All"!

Всеки, който е слушал първият Man on the Moon знае, че това на Cudi неговото не е точно хип-хоп. Песните представляват виртуозна амалгама от рап, поп, R&B и инди. За разлика от първият албум тук темпото, изключае няколко песни е по-бавно и обикновено бива подчертано от по-твърди басове. Няколко парчета използват семпъли от други песни, но те са вплетени толкова умело, че на практика трябва да сте слушал оригиналите(или в моя случай да прочетете в нета), за да ги усетите. В албума също така ще срещнем задължителните feature изпълнители, по-известните от които са Kaney West и Mary J. Blige.

Мисля че от казаното до тук е повече от ясно, че Man on the Moon II страшно ми хареса. Албумът трудно може да се мине на едно слушане и честно казано иска да си в правилното(сдухано) настроение за да бъде напълно оценен. Ако си падате по по-нестандартното звучене и по текстове които надхвърлят комерсиалната хип-хоп формула пари/коли/жени, определено ви съветвам да хвърлите едно ухо на Man on the Moon II.

Оценка 9/10

The track list:


Act I: The World I Am Ruling

1. Scott Mescudi vs. the World (featuring Cee Lo Green)
2. REVOFEV

Act II: A Stronger Trip

3. Don't Play This Song (featuring Mary J. Blige)
4. We Aite (Wake Your Mind Up)
5. Marijuana
6. Mojo So Dope; contains a sample of "Claustrophobia" by Choir of Young Believers.

Act III: Party On

7. Ashin' Kusher
8. Erase Me (featuring Kanye West)
9. Wild'n Cuz I'm Young
10. The Mood

Act IV: The Transformation

11. MANIAC (featuring Cage & St. Vincent); contains a sample of "The Strangers" by St. Vincent.
12. Mr. Rager
13. These Worries (featuring Mary J. Blige)
14. The End (featuring GLC, Chip tha Ripper & Nikki Wray); contains a sample of "I Need Your Love" by Skip Mahoney & The Casuals

Act V: You Live & You Learn

15. All Along
16. GHOST!; embodies portions of "My Rainbow Life" by The Freak Scene
17. Trapped in My Mind